Когато става въпрос за компютърни мрежи, често можете да чуете споменаването на NFS. Какво означава това съкращение?
Версии и вариации
NFS v2
NFS v3
Какво е NFS v4?
Други разширения
Различни протоколи от трети страни също се асоциират с NFS. От тях най-добре познати са:Network Lock Manager (NLM) с поддръжка на байтовия протокол (добавен за поддръжка на файлове за блокиране на API UNIX System V); Отдалечена квота (RQUOTAD), която позволява на потребителите на NFS да разглеждат квоти за съхраняване на данни на NFS сървъри; NFS чрез RDMA е адаптирането на NFS, което използва дистанционен директен достъп до паметта (RDMA) като средство за предаване; NFS-Ganesha е NFS сървър, който работи в потребителското пространство и поддържа CephFS FSAL (абстракция на файловата система), използвайки libcephfs.
Мрежовата файлова система често се използва с Unix операционни системи (като Solaris, AIX, HP-UX), Apple MacOS и Unix-подобни операционни системи (като Linux и FreeBSD). Той е достъпен и за платформи като Acorn RISC OS, OpenVMS, MS-DOS, Microsoft Windows, NovellNetWare и IBM AS /400.
Алтернативни протоколи за отдалечен достъп до файлове включват блокове съобщения на SMB сървър, наричани още CIFS), Apple Transfer Protocol (AFP), NetWare Base Protocol (NCP) и OS /400 (QFileSvr.400).
Това се дължи на изискванията на NFS, които са ориентирани предимно към Unix-подобни черупки. В този случай протоколите SMB и NetWare (NCP) се използват по-често от NFS, при системи с Microsoft Windows. AFP се използва най-често в платформите на Apple Macintosh, а QFileSvr.400 най-често се среща в OS /400.
Приемайки типичен скрипт в Unix стил, в който един компютър (клиент) се нуждае от достъп до данни, съхранявани на друг (NFS сървър):Сървърът изпълнява процесите на мрежовата файлова система, изпълнявани след По подразбиране като nfsd, за да направите вашите данни обществено достъпни за клиентите. Администраторът на сървъра определя как да експортира имената и параметрите на директориите, обикновено използвайки конфигурационния файл /etc /exports и командата exportfs. Администрирането на сигурността на сървъра гарантира, че той може да разпознава и одобрява проверен клиент. Мрежовата конфигурация гарантира, че съответните клиенти могат да преговарят с нея чрез всяка защитна стена. Клиентската машина изисква достъп до изнесените данни, обикновено чрез издаване на съответната команда. Той пита сървъра (rpcbind), който използва пристанището на NFS, и след това се свързва с него. Ако всичко се случи без грешки, потребителите на клиентската машина ще могат да разглеждат ивзаимодействат с инсталираните файлови системи на сървъра в рамките на позволените параметри. Следва също да се отбележи, че може да се осъществи и автоматизацията на процеса на мрежовата файлова система - евентуално чрез използване на etc /fstab и /или подобни инструменти.
До 21-ви век, протоколите DFS и AFS не са постигнали голям търговски успех в мрежовата файлова система. IBM, която преди това е придобивала всички търговски права върху гореспоменатите технологии, през 2000 г. свободно прехвърля по-голямата част от изходния код на AFS към общността на разработчиците на свободен софтуер. Проектът Open AFS съществува и днес. В началото на 2005 г. IBM обяви приключването на продажбата на AFS и DFS.
От своя страна през януари 2010 г. Panasas предложи NFS v 4.1 на базата на технология, която позволява да се подобри възможността за паралелен достъп до данни. Протоколът Network File System v 4.1 определя метода за разделяне на метаданните на файловата система от местоположението на отделните файлове. По този начин тя излиза извън рамките на простото разделение на имена /данни. Какво е NFS тази версия на практика? Горепосочената характеристика го отличава от традиционния протокол, който съдържа имена на файлове и техните данни под една връзка към сървъра. При внедряването на мрежова файлова система v 4.1 някои файлове могат да се разпространяват между сървъри с множество сървъри, но участието на клиента в разделянето на метаданни и данни е ограничено. При изпълнението на четвъртото разпределение на протокола NFS сървърът е набор от сървърни ресурси или компоненти; Предполага се, че те се контролират от сървъра за метаданни. Клиентътвсе още се отнася до един сървър за метаданни, който да заобикаля или да взаимодейства с пространството от имена. Когато премества файлове към и от сървъра, той може да взаимодейства директно с набор от данни, принадлежащи на NFS групата.
Платформи
Други подобни стандарти
Това се дължи на изискванията на NFS, които са ориентирани предимно към Unix-подобни черупки. В този случай протоколите SMB и NetWare (NCP) се използват по-често от NFS, при системи с Microsoft Windows. AFP се използва най-често в платформите на Apple Macintosh, а QFileSvr.400 най-често се среща в OS /400.
Типично изпълнение
Развитие към днешна дата
От своя страна през януари 2010 г. Panasas предложи NFS v 4.1 на базата на технология, която позволява да се подобри възможността за паралелен достъп до данни. Протоколът Network File System v 4.1 определя метода за разделяне на метаданните на файловата система от местоположението на отделните файлове. По този начин тя излиза извън рамките на простото разделение на имена /данни. Какво е NFS тази версия на практика? Горепосочената характеристика го отличава от традиционния протокол, който съдържа имена на файлове и техните данни под една връзка към сървъра. При внедряването на мрежова файлова система v 4.1 някои файлове могат да се разпространяват между сървъри с множество сървъри, но участието на клиента в разделянето на метаданни и данни е ограничено. При изпълнението на четвъртото разпределение на протокола NFS сървърът е набор от сървърни ресурси или компоненти; Предполага се, че те се контролират от сървъра за метаданни. Клиентътвсе още се отнася до един сървър за метаданни, който да заобикаля или да взаимодейства с пространството от имена. Когато премества файлове към и от сървъра, той може да взаимодейства директно с набор от данни, принадлежащи на NFS групата.